Как да подобрим продуктивността в овцефермата в няколко стъпки?

1

У нас овцевъдството е отрасъл с дълга история и добри традиции. За жалост обаче, добрите традиции и опитът от миналото се предават все по-рядко на новото поколение, което поради липса на мотивация напуска овцевъдството. Освен това новите знания и технологии, развити през втората половина на миналия век в някои страни, останаха в голяма степен непознати за нашите фермери. Прилаганите сега технологии и методи на работа, в голям процент от фермите, почти не се различават от тези в миналото. При съществуващата силна конкурентна среда без иновации, целящи подобряване на икономическото състояние на фермите, трудно ще се прекрати намаляването в броя на овцете, въпреки наличието на благоприятни природни ресурси за тяхното отглеждане и нуждата от животни за поддържане на екологичното равновесие, специално в хълмистите и планинските райони. Целта на всеки един фермер трябва да очертава най-важните и подходящи за нашите условия иновации, чието приложение би помогнало за бързото подобряване икономиката на овцефермите за мляко. Вниманието при малките и средните ферми трябва да е фокусирано върху мероприятията, които не изискват големи и непосилни инвестиции.

Посочените по-долу иновации са изпитани при практически условия и не крият рискове, и могат да се определят като добри производствени практики в овцевъдството. В тяхното прилагане се крият значителни резерви за подобряване на плодовитостта, продуктивността и икономическото състояние на овцевъдството.

Заплождане на шилетата на 8-9 месечна възраст

Много от фермерите се страхуват да заплодят шилетата на 8-9 месечна възраст, мислейки, че животните ще изостанат в растежа си или ще имат ниска млечност. Редица изследвания с голям брой животни както у нас, така и в чужбина, показват точно обратното, при условие че се спазват определени изисквания, а именно

Заплождането на шилетата на 8-9 месечна възраст е свързано с тяхното по-обилно хранене, гарантиращо достигане на желаните над 60% от живото тегло на възрастните овце, преди заплождане.

Прилагане системата за ранно отбиване на агнетата

При прилагане системата за отбиване на агнетата на 20-30 дневна възраст и хранене с цяло зърно и гранулиран протеинов концентрат, агнетата достигат 25-27 kg живото тегло на 65-70 дневна възраст, а до края на оборното отглеждане (приблизително 3,5-4 месечна възраст) – минимум 33-35 kg живото тегло.

Обилното хранене до 4 месечна възраст води до повишаване на бъдещата плодовитост на шилетата и обратно: след 4 месечна възраст и след настъпването на половата зрелост, храненето трябва да е умерено с оглед бъдещата млечна продуктивност. При много добре контролиран опит с 252 шилета отбити на 30 дневна възраст и хранени на воля с комбинирани фуражи плюс 225 g люцерново сено/дневно до 5 месечна възраст, се установява, че дневният прираст от отбиването до 5 месечна възраст е бил 326 g. Не е установено отрицателно влияние на обилното хранене върху бъдещата репродуктивна дейност и млечна продуктивност, в сравнение с агнетата, които получават 75% от дажбата на хранените на воля агнета и са имали 245 g дневен прираст.

След излизане на паша (след 3,5-4 месечна възраст при агнене през януари – февруари) шилетата се подхранват умерено със 150 до 350 g комбиниран фураж, според състоянието на пасището. Целта е да се получи 120-150 g дневен прираст през следващите 3-3,5 месеца, при което се достига 44-50 kg живото тегло, което отговаря на 68-77% от живото тегло на възрастните овце, при необходими 60%. През този период костната система и отделните органи на шилетата израстват и те са годни за заплождане още на 8-9 месечна възраст.

Предлаганата система за ранно отбиване и хранене на воля с комбинирани фуражи през периода на бърз растеж и добро оползотворяване на храната и умерено след това, гарантира добре развито виме и висока бъдеща млечна продуктивност.

Следователно, се спазват всички изисквания за отглеждането на младите разплодни животни. Приетата енергия при хранене на воля до достигане на 25-27 kg живо тегло не превишава съществено нуждите за поддържане и отлагане на протеин, при което отлагането на мазнини е малко и не води до вредни последствия върху бъдещата млечна продуктивност. Еструсът (половият цикъл) на шилетата е по-кратък, активното търсене на коча е много по-слабо, отколкото при възрастните овце. Това налага използването на повече и по-активни кочове, както и на кочове, от които не се получават едри агнета. При синхронизация чрез кочове-стимулатори е необходим 1 коч на 25 шилета. Стригането на шилетата преди заплождането има положително влияние върху техните репродуктивни показатели.

Шилетата, които достигат пубертета по-рано, са по-плодовити през целия си живот, в сравнение с шилетата достигащи пубертет по-късно. Следователно, косвено се извършва добра селекция по скорозрелост и плодовитост. Това налага да се оставят до 20% повече агнета за разплод от необходимия ремонт. За препоръчване е по възможност да се оставят за разплод само шилетата заплодени от първо осеменяване, които имат по-добри репродуктивни показатели през целия си живот.

Заплождането на шилетата е желателно да стане в отделно стадо и след това да се отглеждат отделно от възрастните овце, за да може да се осигури с около 20% по-обилно хранене през бременността и през лактационния период от възрастните животни. Замяната на 1 година от периода за отглеждането на младите разплодни животни, през което време реално няма приходи, с продуктивен период е свързано с значително увеличение на приходите.

Бракуване на яловите овце

Въпреки че редица овцевъди смятат, че яловите овце са малко, данните от направени тринадесет изследвания показват, че средният процент на яловите овце, изчислен от общия брой след агненето, е 10,8%. Налице е значително вариране (от 0,8 до 22,9%) за отделните стада и години. Колкото по-големи са стадата, толкова констатираният процент ялови животни е по-висок. В малките придворни ферми, поради внимателно наблюдение, се установяват част от яловите овце преди агненето и някои от тях отиват за месо, което намалява процента на яловите овце след агненето

Наши изследвания показват, че 67% от яловите овце не се заплождат и следващата година. Поради липсата на приходи (мляко и месо) е уместно същите да се бракуват на есен.

Провеждането на ултрасонографско изследване за бременност и многоплодие позволява да се открият яловите овце. Тази манипулация струва от 0,50 до 1,00 лв. на животно, в зависимост от броя на овцете в стопанството и създадените условия за бързо провеждане на изследването. Разходите за изследването са далеч по-малки от разходите за отглеждане на една овца, които средно възлизат около 150 лв. годишно. Освен това ултрасонографските изследвания позволяват да се определят близнакините, което позволява тяхното отделяне в края на бременността, с което се осигурява адекватно хранене и грижа. Избягва се прехранването на овцете с едно агне и трудните раждания на много едри агнета, а при близнакините се осигурява добро развитие и висока жизненост на агнетата.

При правилно хранене се получава коластра с високо съдържание на антитела. Всичко това е свързано с едрината и жизнеността на агнетата и помага за намаление на смъртността им първите дни след раждането, и с бъдещата млечността на овцете. Без да се отчита отражението върху продуктивните и репродуктивни параметри на близнакините при тяхното отделяне, само от бракуването на 5 ялови, от 100 овце в стадото, ще направим икономия от 150 лв./животно, или от посочените по-горе 5 ялови овце разхода ни за годината ще е 750 лв., приспадайки разхода за ултрасонографско изследване от 1 лв. на животно, то ние ще спестим 650 лв.

Прилагането на изброените по-горе 2 точки, не е свързано със съществено увеличение на разходите, а с прилагането на рационална организация на производството.

Следователно не се изискват големи парични суми, а знания. Освен това ефекта от тези мероприятия се получава веднага, в рамките на няколко месеца. Всичко това е изпитано при производствени условия и не крие рискове. В този смисъл, те не са нови за науката и прогресивните ферми по света, а са иновативни за нашата страна.

гл. ас. д-р Мирослав Симеонов
консултант по хранене и отглеждане на дребни преживни животни, към HL-TopMix

1 КОМЕНТАР

  1. Аз отдавна практикувам на 10-12месеца да заплатя шилетата и на тази възраст са като майките си по големина. Много съм доволен защото инвестицията се възвръща още през 1год.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук