Малко известната овца – породата Lincoln Longwool /Линкълн / –

0

Сватбена рокля от вълна

Както и предполагахме, веднага след като публикувахме снимката на „булчинската рокля” от вълна /вълната е от любимата овца на булката, от породата Линкълн/веднага получихме запитвания, да напишем малко повече за тази порода. 
Овцевъд & Козевъд

ИСТОРИЯ

Днес породата е известна повече като Lincoln Longwool, но ние в България си я знаем, като Линкълн. За появата на породата има най- различни истории, дори, че предците и са  внесени в Англия от европейския континент по време на римската окупация. Доказателство за това са съществуващи фигурки на подобни овце от втори век. Следващите доказателства за овцете  идват от Линкълншир, появявайки се като подробна илюстрация в “Псалта на Лутрел”, написана между 1320 и 1340 г. Исторически, Lincoln Longwool е една от най-важните  местни породи овце за Англия.
Порода е селектирата през годините така, че да носи тежко и силно, блестящо руно, богато на ланолин вълна, като  е комбинирано с много месо и лой.
Защо лой. Защото през вековете голяма част от мъжете са работели в мините, и им е трябвала здрава храна, за да издържат повече време в мината.
Районът става известен през Средновековието, когато търговията с вълна е от решаващо значение за британската икономика, а Линкълн е един от седемте  града на Англия, които са имали право да изнасят вълна.

Започва се с кръстосване на овцете в района на Линкълн, с кочове от породата Лестър.

Едни от най-конструктивните развъдчици са били членове на семейство Дъдинг, защото семейството отглеждало овце от Линкълн за период от около 175 години. Стадото  е отглеждано  до 1913 г. и е произвеждало много животни за износ в други страни, особено в Аржентина.
Другият голям развъдчик за породата е бил  Робърт Бакеуъл (1725-95), той става известен с това, че използва инбридинга при усъвършенстването на породата.  По-късно този  Робърт Бакъел използва овце от стари Линкълн” за развитието на своята порода Dishley. През 1796 г.,  десет водещи развъдчици си стискат ръцете и решават, че трябва да създадат обществото на Линкълн.
Такова общество е необходимо за подобряването на породата и ползата за обществото.
През 1892 г е създадена и асоциацията на Линкълн, която и до днес работи с породата. В началото на века “Линкълн” са били много търсени, както в Англия така  и в чужбина и много от тях са били изнасяни по целия свят, особено в Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия, където те  били използвани за подобряване и развитие на нови породи.

Променящите се изисквания в модата и земеделието, поставят породата в опасност след Втората световна война. Пазарът за износ се срива, главно защото новият свят вече притежаваше ценните гени.
През 70-те години породата е достигнала най-ниското си ниво, и е на ръба на изчезването. В Асоциацията има шепа стада и оцеляването им до голяма степен се дължи на пълната отдаденост на тримата животновъди, които запазват кръвните  линии и продължават да представят породата на селскостопански изложби.

Популяризирането  на породата през 80-те години на ХХ век доведоха до увеличаване броя на овцете Линкълн и през 1990 г. в родословната книга има над 100 регистрирани стада. За сравнение през 1900 г. е имало над 350 регистрирани стада.  Днес, броят на регистрираните е  по-малко от 1000 овце за разплод.
Стадата  са съсредоточени предимно в родния им окръг Линкълншир, което ги прави особено уязвими в случай на евентуално бъдещо появяване на болест.

ХАРАКТЕРИСТИКИ

Когато се спомене породатаЛинкълн, обикновено си представяме най-едрата порода овце в света. Няма съмнение, че породата има право на това определение, тъй като средното тегло на животните от всички категории е по-високо от това на другите породи.
Възрастните кочове на Линкълн трябва да тежат от 115-160 кг, а за овце варира от 90 до 113 кг.
Животните  са  правоъгълни по форма, дълбоки и с голяма ширина. Те са прави и силни в гърба. Руното е тежко и много пъти изглежда от далеко като спирално въже. Дължината на влакната  е сред най-дългите от всички породи, вариращи от 20-38 см. Линкъла произвежда най-тежките и груби руни от овцете с дълги вълни, тежащи от 5.4-9 кг. Дебелината на влакното е в рамките на от 33.5 до 46  микрона.
Макар и грубо и донякъде космато, руното има значителен блясък. Месодайните качества също са отлични, както и вкуса на месото.
Опитайте, когато имате възможност и няма да съжалявате – ни съветват от асоциацията за развъждане на породата.

Овцевъд & Козевъд
Тоня Мишева

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук