Младите идват – ще имаме животновъдство

12

През последните години фермерите, освен от ежедневните трудности, се оплакват най-вече от липсата на работна ръка и приемственост на фермата. Младите, като им замирише на гюбре, слагат ръката на носа, качват се на джипа и повече не идват на фермата.
Всъщност това е проблем не само за България. В много страни ситуацията е подобна. Там обаче се прави всичко за да се запази фермата и да има приемственост. Например в Германия, ще влиза Закон за пенсиониране на фермерите на 65 г. Ако фермера иска да продължи да работи, няма проблем, но няма да получава субсидии.
Другият вариант е да предаде фермата на млади хора, които ще теглят по-добре „каруцата” от него. Младежките животновъдни групи също са много популярни. Там се събират младите животновъди, където много често тези срещи завършват с бракове между тях, което означава, че новото семейство поема трудния път на фермера.
Най-трудното е когато фермера има няколко дъщери и няма син. Тогава дъщерите поемат тежкия труд на говедовъда. Има много жени, които се справят прекрасно с работата на мениджери на фермата и наравно с мъжете могат всичко в говедовъдството, и във фермата, на вратата на която пише: – “Създадено през 1892 г”.
При нас ситуацията е подобна. Повечето наследници поемат други пътища, и в даден момент фермата увисва и всичките усилия, нерви, безсънни нощи, остават за сметка на вече остарелия и амортизиран фермер. Напоследък обаче нещата сякаш се променят и доста млади момчета и момичета взеха да се появяват във фермите.
Срещнахме сe с един младеж /само да не ни си обиди, че го наричаме така/, който макар и много млад, вече здраво е стъпал на земята.
Става дума за д-р Пламен Парушев от гр. Ямбол. Ветеринарен лекар, завършил Тракийския университет, получил яка закалка от известния на всички животновъди в страна д-р Янко Митев, също от гр. Ямбол.
При вуйчото /д-р Янко Митев/ няма компромиси. Стажовете, като студент Пламен изкарва в клиниката и фермите на вуйчо си.
– „На „терена” работата е съвсем различна, от това което си представях. Отговорността е много голяма. Задължително се работи в екип. Инак не става, или става так, както не трябва. Трябва много бързо да вземаш решение, и то вярното решение. Беше ми много трудно, защото трябваше през един работен ден да обслужвам кучета, котки, прасета, овце, зайци, кози, крави  и др. След две годи работа, нещата ги приемам по съвсем друг начин. Започнах сам да вземам решения по дадени въпроси, не търсех толкова често по телефона вуйчо, да ми помага за правилното решение. Отговорността дойде с многото работа и натрупаният вече опит”.
На нашия въпрос, как минава един работен ден на д-р Парушев, доктора ни отговори така:
– Сутрин задължително в клиниката. Все пак кучетата ми са слабост. Там, каквото дойде от дребните животни, трябва да бъде обслужено. След това сядам на компютъра – водя всичко за нашето стадо от овце. Все пак това са 2000 бр. Програмата е правена по наша поръчка, да обслужва процесите във фермата. Имаме всичко за овцете, от а до я. Знаем всяка минута какво е физиологичното и състояние, каква е продуктивността. Хората не знаят за себе си толкова,  колкото за овцете. Данните от селекцията и продуктивността ни ги водят развъдните асоциации на Лакона и Мутон Шаролето.
Няма да казвам, че доенето при нас е в дойлна зала, все пак доим и предаваме по 250 кг мляко от овца. След компютъра, следват производствените задачи, които трябва да се решават във фермата – сена, фуражи, мероприятия. Нали и аз съм съдружник във фирмата, отговорността е и моя.
Ето сега мина случната кампания. Всичко правим по учебник. Синхронизация, пускане на кочовете индивидуално на определената овца, записи. Всичко става по определен график. За да бъдем точни и коректни към нашите клиенти, накрая пускаме кочове от друга порода за да сме сигурни, че няма объркване. Тези агнета са за клане.
Силата ни е в продажбата на разплодни агнета. При тях няма грешка в произхода. Който не вярва, да си вземе кръвни проби. Ние го правим, за да си сверяваме часовника. Ето, например вчера проверих 600 овце, два номера ми се губиха. Разбира се, имаме и уред за отчитане на номерата. Обаче системата в компютъра се срина и информацията изчезна. Утре пак ще ги проверявам. Няма как, нямаш ли точна информация си загубен.
Тази година икономически е много лоша за нас, поради карантината за ЧДПЖ. Нашата ферма е чиста, но условията направо ни разбиха.
Вие писахте във вашата статия

Голям ли е „големия” Ян

загубата е от над 200 000 лв, не е шега работа. Никой обаче не ни съжалява. Трябва да се оправяме сами.”
Последният ни въпрос беше, има ли време за почивка въобще.
– ” Намира се – отговори докторът. Имаме няколко коня от Арабската порода. Язденето за тонус, е едната страна на въпроса. Голямото ми разтоварване е когато след ездата почна да се грижа за тоалета на коня. Това е един час, който минава в подсушаване, чесане, разходка на коня. Върховно е, като релакс.”

В това време телефона на Пламен звънна, и от разговора разбрахме, че го търси момичето. Освободихме го веднага, все пак той е само на 26 години.

Поздрави за вуйчото д-р Митев, че е надъхал и научил това момче на занаята. Така че, спокойно, който се съмнява, че младите не обичат да работят в животновъдството, просто се лъже. Имаме и такива младежи.
Ще имаме животновъдство.

Овцевъд & Козевъд

12 КОМЕНТАРИ

  1. ПО МОЕ ВРЕМЕ КУРСА ИМАШЕ 12 ГРУПИ КОЕТО ПРАВЕШЕ 120 ДУШИ В ЕДИН ВИПУСК.СЕГА В ТРАКИЙСКИЯТ СЕ ЗАПИСВАТ 15-20 И НА ВТОРАТА ГОДИНА ОСТАВАТ 10-12 СЪЩОТО Е И В ПЛОВДИВ В АГРАРНИЯТ УНИВЕРСИТЕТ.НА ТОВА АЗ МУ ВИКАМ БЯГАНЕ И ИЗЧЕЗВАНЕ НА ПРОФЕСИЯТА. МЛАДИТЕ ПО СКОРО БЯГАТ ОТ КОЛКОТО ДА ИДВАТ И С ТОВА ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ И ПРОФЕСИЯТА.

  2. A ot kade idvat sega kazarma nema ot kade i na kogi she rabotiat gratis nema iznos siguren nito cena na llekoto stabilna i tiax li zarobvate taka beshe predi 89 sazdavaxa se kadri za selskoto stopanstvo na kade varvi BALGARIA XOTA

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук