Момчил Неков с питане към ЕК относно ушните марки на овцете и козите. Борба с “виртуалните животни”

7

Въпросите на евродепутата са във връзка с появилите се съмения в обществото за фалшификации с маркирането на животните

 София, 29 август 2018 г. – Евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков и член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП отправи питания към Европейската комисия /ЕК/ относно средства за идентификация на селскостопански животни от рода на дребните преживни животни /ДПЖ/ в държавите-членки.

Въпросите му са продиктувани от породилите се съмнения в обществото за фалшиви ушни марки на ДПЖ и случаи на получаване на европейски субсидии за „виртуални овце“, както и все по-честите питания на животновъди за промяна на средствата за идентификация на животните.

По данни на животновъди, най-малко 300 хил. са фиктивните ушни марки в България и това са „виртуални животни“.

Експерти предлагат използване на метода „търбушни болуси“ за маркиране на животните.

Търбушният болус представлява керамичен цилиндър с дължина 5 — 8 cm и ширина 1,5 — 2 cm. Във вътрешността му е поместен микрочипът. Търбушният болус се използва за идентификация на преживните животни — най-вече говеда, овце и кози. Той се подава през устата и след преглъщане попада в стомаха на преживните и остава там. След това микрочипът се разчита от четящо устройство. Към този номер се добавя и номерът на ушната марка на съответното животно и данните се подават в идентификационната система на националната база данни.

 Регламент № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 година изисква задължителна идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите посредством средство за идентификация съобразно Приложението към този регламент.

Евродепутат Момчил Неков пита ЕК:

  1. Може ли Комисията да предостави информация за това какви средства за идентификация на селскостопански животни (по-конкретно дребните преживни животни – овце и кози) се използват в държавите-членки?
  2. Може ли Комисията да посочи, в кои държави членки се използват „търбушни болуси“?

7 КОМЕНТАРИ

  1. Тези, които сега вземат супсидии за марки в чували ше вземат и за болуси в чували. Не там е ” заровено кучето”

  2. Маркирането с търбушни болуси не е сигурен начин за идентификация на дребни преживни. Малцина знаят че има случаи на изхвърлени търбушни болуси…през храносмилателния тракта. Този начин на малркиране улеснява единствено търговците и донякъде ветеринарните лекари. Ще завиши оборота на фирми търгуващи с тези болуси. Този начин на маркиране ще затрудни изключително много овцевъдите и козевъдите особено тези с по-малък брой животни. Освен това практиката в западните страни показва че има случаи когато на умрели животни се вадят търбушните болуси и се поставят на други животни за да се докажат липсващите бройки. Пролемът с ушните марки си е чисто български проблеми. Търбушните болуси не са решение на проблема. Решение на проблема има. Да питат и ще им го кажем!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук