Право на отговор – Панайот Тодоров /карантината/

1

Получихме допълнение от Панайот Тодоров-Полковника, феремер от Сливен, който вчера ни разказа, как са правили карантина през 1978 г. Един наш читател, дори ни писа, че си спомня за тази година, когато всичко е пламнало от заразата. Ние ще публикуваме допълненията, които внася г-н Тодоров. Също така искаме да се извиним за хронологията, но смятаме, че предназначението на този материал, бе по-скоро да каже, какво се е правило тогава, по отношение на карантината  и хората са успели. Че сме сгрешили името на селото, в момента не е най-важното. По-важното е провеждащите днешната карантина  да  си вземат поука, защото карантината ни, ако е като в сутрешния репортаж от „зоната”, просто сме обречени и бъдете сигурни, още малко, ако напредне заболяването, ще има и автомати. Нали искаме да спасим нашите фермери и животни.
За г-н Христо Иванов искаме само да допълним, че условията в Добруджа и Странджа са съвсем различни. Все пак трябва да се има в предвид, че това е пограничен район и от няколко години нещата са по-спокойни. Лично аз /един от пишештите/, по време на чехските събития през 1968 г поне четири месеца съм носел в сумката си четири заредени пълнитела за автомат.
Овцевъд & Козевъд


Панайот Тодоров  Право на отговор. Вчера от редакцията на ”Овцевъд и козевъд” се интересуваха, как армията навремето е участвала и подпомагала централните и местни власти, при ограничаване на заразните заболявания по животните, Преди 40 години с ротата, която командвах в с.Бояново /а не Болярово/ сме изпълнявали подобна задача.
Не съм привърженик на американски екшъни и на малките преувеличения в написаното  и последващите коментари. Ние просто изпълнявахме задача на командването и носехме бойно дежурство по охраната и ограничаване достъпа на хора, транспортни средства и животни в района на селата Каравелово, Сламино и Робово окр. Ямбол, като едновременно с това помагахме на ветеринарите и местните ръководители в напрегната им работа по ваксиниране на животните, дезинфекции и почистване на райони и други “без стрелба на месо”.
Хората от тези села бяха осведомявани ежедневно от ветеринарите и местните власти за мерките, които се предприемат за ограничаване и ликвидиране на заразното заболяване. Беше създадена перфектна организация за работа и контрол и всеки стриктно изпълняваше задълженията си. Тогава селата бяха пълни с хора, животни и нямаше никакви пустеещи земи.
Това е истината, а сега на кривата ракета космоса е виновен.
Това е от “чичката”.

 

 

1 КОМЕНТАР

  1. една малка разлика между тогава и сега: брой ветеринари по селата и брой на животни в ТКЗС, АПК и институтските станции. При поголовие от близо 12млн овце майки – възпроизводството е бързо и заселването на нови животни лесно, след приложение на драконовските дезинфекции и контрол.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук