Овцевъдството- един от моделите работи

7

Днес бяхме поканени да присъстваме на отбиването на агнетата от породата Котленска овца. Това се случи в овцефермата в с. Остра могила обл. Сливен.

Изненадата – огромна.
Две просторни и изключително чисти кашли.
Дворчетата по-чисти от ларгото на някои градове.
Овцете и агнетата в много добро телесно състояние.
Гледачите млади хора-работни, знаещи и можещи.
Всяко едно агне минаваше пред импровизираната комисия, от Председателя на Асоциацията за развъждане на Котленска порода овце  д-р Караджов, и отговорника на фермата – г-н Исмаил Алиев. Определените агнета за ремонт, отговаряха на изискванията на породата, съответно бяха записвани майчините номера и се поставяха индивидуалните номера и официалния бг. номер. След сформирането на ремонтното стадо, агнетата ще започнат да бъдат изкарвани на пасището.

Непрекъснато политиците ни засипват с проекти, програми и незнаем още какво си, да се възроди българското село. Резултата обаче е точно обратен. Това обаче не важи за село Остра могила. Едно малко, китно селце разположено в полите на Балкана, сякаш възкръснало от разказите на Йордан Йовков, роден само през “няколко байра” – в село Жеравна.
Друг един голям българин, за мене, съвсем тихичко и безшумно е намерил модела за съживяване не само на селото, а и на района. Модел, който работи, и хората от селото трябва да изградят една чешма в негова чест, защото там живеят повече наши сънародници от  турския етнос, а това е най-вече техният израз на почит.
Става дума за собственика на фирмата.
Който там, още през 2000 г е открил първия си животновъден обект. Сега във фермата се отглеждат над 2000 бр овце и агнета. Заети са 15 човека. Изхранват се 15 семейства. Говорихме с овчарите, високи, яки балканци, които ни разказаха, че на определеното число получават заплати, с осигуряването по всички правила. Най-младия Якуб е на 34 години, самичък маркира над 300 агнета.
Част от жените им, също са ангажирани в други дейности на фирмата. Никой не мисли да ходи в големия град, или в чужбина. Раждат се деца, правят се тържества. Дори за 6 май, когато между другото отбелязваме празника на животновъда, шефа е поканил да пее и голямата наша певица Валя Балканска. През лятото, фермерите един по един  почиват за няколко дни на Слънчев бряг. Ред и дисциплина навсякъде.
Дворчето в което се маркираха агнетата беше малко замърсено от дъжда – един от овчарите ни каза: – “Добре, че шефа днес не дойде, че щяхме да ядем калая”.
Фермата разполага с  трактори и камион.
Разговаряхме с отговорника г-н Алиев. Какво ни каза той:
– Стадата ни са от по 250 овце. Отговарят за тях по двама овчари. Подържат идеална хигиена. Мероприятията по обезпаризитяване и профилактика са закон. Всичко по график. Преди няколко години ДПП по отношение изследването за бруцелоидоза закъсня, и се опарихме. Имали сме заразен коч. От тогава това ни е за урок. Има, няма програма, ние преди кампанията изследваме кочовете за заболяванията. В момента сме събрали кочовете в стадо, и към средата на юли ще им засилим дажбата им за да са готови. На 15 август ги пускаме в стадата.
Миналата година направихме преглед на кочовете, г-н Караджов ни избра елитни кочове от друго стадо от Котленската овца. По този начин избягнахме родството, усилихме признаците на породата. Тази година ще направим същото упражнение. Ще купим кочове от друго кочопроизводно стадо, което асоциацията е определило.
За продуктивността, какво да ви кажа. Тя самата овца е дребна, пък си е и автохтонна. Плодовитостта е по едно агне от овца. На 100 овце 2-3 близнят. Успяваме да опазим 92-93 агнета от 100 овце, което за нас е много добре. Доим и по малко мляко, няма как, за да вземаме заплати, трябва да има и продукция.
Има още няколко свободни мъже в селото, викам на шефа да направим още едно стадо, че да решим проблама с безработицата в нашето село. В нашето село живеят около 100 човека. То и къщите са толкова. Освен нашите овце, се отглеждат още 1000 броя. Има място за всички. Сигурно забелязахте, че пътя свършва в нашето село. След това почват ливадите, пасищата и планината. Климата ни за овцете е чуден. Ще ни завидят колегите, но тревата тук не изсъхва, имаме целогодишно паша. Някой път зимата е малко лоша, но имаме под навесите достатъчно сено и фураж. Породата, сякаш за тук е създадена. Сега искаме,  по класическия начин, чрез кочове да повдигнем малко нивото – на живото тегло и плодовитостта най-вече.
Вълната, всяка година ни е проблем. Миналата година ни я купиха по 50 стотинки. По миналата година въобще не я купиха, само не ме питай, какво я направихме. Мойте хора стрижат с къкризите по 30 овце на ден. Нали ги видя, какви здравеняци са. Като седнем на масата, пием по няколко каси бира. Добре сме, да е жив и здрав шефа, ама и ние си знаем задълженията. Всяка вечер е на фермата, и прави проверка. Къщата му е до кашлата /там разбира се, хапнахме овче сирене от Котленска овца и други вкусутии/.

Тръгвайки си от Остра могила, се чудехме това наистинали е, или сън. Имали значение дали фермера е голям, щом осигурява работа за хората, те не напускат селото и произвеждат за нашата страна, значи модела работи. Така че, политиците да си помислят, дали не трябва да се поощрява и такъв модел, за спасяване на нашето село.
Сега модерните програми за младите фермери вероятно ще заработят на книга, ще бъдат усвоени парите и от младите фермери, никой няма да остане на село. В днешният  ден да почнеш от нулата, и да изплуваш, дори с аванс от 30 или 50 000 евро е направо мисията невъзможна. Поне това показват досегашните минали програми.

Пожелаваме на нашите приятели от с.Остра могила, повече агнета,  повече мляко и още стада.

7 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук