Няма овчари – нищо ново под слънцето

6

Едни от най-добрите овцевъди, живеят и отглеждат овце на остров Сардиния. Те са и едни от най-големите производители на овче мляко. Дори исторически, острова е свързан с овцевъдството. Но в момента историята е в опасност.
Овцевъдите в Сардиния, имат същите проблеми, както овцевъдите в България, Румъния и др. Не могат да се намерят овчари!
 “Трябва да намерим решение, защото не можем да продължим така”, казва Пепино Мура, който се опитва да работи с работници от различни националности. В компанията работят  румънци, индийци, пакистанци, африканци и разбира се, младежи от Сардиния. – През последните две години стана невъзможно да се намери някой, който иска да работи в като овцевъд. Няма работник, който да знае как да прави всичко: да кара трактор, да дои овце, да стриже и да храни агнета. Всеки ден си  е истинска борба. Липсата на работници ще засегне средните предприятия, които имат голям брой животни, те  ще бъдат принудени да намалят добитъка си, ако няма решение на този проблем. Това е общ феномен, който засяга всички региони на Сардиния. Тук пастира е една от най-старите и традиционни професии на острова,  а сега рискува да изчезне.

Работната сила от източноевропейските страни, започна да избягва Италия през 2017 г., и сега италианските фермери се сблъскват със сериозни трудности. Потокът на румънци, търсещи работа във фермите или в други животновъдни стопанства, спря рязко миналата година. Румънците пристигнаха в Италия с богат опит в отглеждането на овцете, натрупан у дома, който впоследствие беше обогатен в Сардиния. 
Италианските овчари преподаваха на румънците, и те добавиха професионализъм към овчарската професия. Преди емиграцията на румънците в Италия, в началото на 90-те години,  освен италиянци, имаше много овчари албанци. Десет години след това, в селата  на Сардиния се говореше албански, и селата бяха спасени от обезлюдяването, на което бяха осъдени. Мястото на албанците бе заето от  румънските овчари. В полза на земеделските стопанства румънските работници, които имаха заплата, храна и  жилище, оставаха в кашлите ден и нощ. Но днес румънските овчари  търсят други дестинации, където заплатите са по-високи, и има по-добри условия на труд. Някои от тях дори предпочитат да си останат вкъщи”.
Източник:в. Nuova Sardegna

Икономическите условия в Румъния са се подобрили, а средната работна заплата е около 600 евро на месец. Напоследък румънското правителство предприе няколко радикални мерки, за да убеди емигрантите да се завърнат вкъщи, и работят в румънското село. Но не само поради тази причина, румънците не отиват в Сардиния. Те вече искат заплата от 1500 евро и много пъти допълнена с храна, настаняване, а понякога и с цигари. В момента румънците, които решат да работят в чужбина, избират страната, която гарантира по-добри условия на труд и по-високи заплати като Германия, Франция и Англия.
За Овцевъд & Козевъд – Костел Чита, Букурещ

6 КОМЕНТАРИ

  1. това е бъдещето на съвременното овцевъдство а който мисли друго е обречен на фалит

  2. Бъдещето е в механизирани ферми с минимум 500 глави, целогодишно доене и кооперативна преработка на млякото.

  3. Господа чорбаджии какви условия предлагате на кандидат овчарите …Осигоровки достойно възнаграждение добри условия за живот или нещо по специално .

  4. Бъдещето е в механизирани ферми с минимум 500 глави, целогодишно доене и кооперативна преработка на млякото.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук