Нещата от живота: Овцевъда Юри Кънев

0
Днес за НЕЩТАТА ОТ ЖИВОТО разказва Юри Кънев.

Юри е овцевъд от Сливенското село Ковачите. Едно време това село беше описвано в учебниците по история, защото там е имало голямо сражение между полицията и партизаните. Спомняме си Юри, отпреди десетина години, когато беше винаги в първите редици на фермерските организации. Прям, точен, понякога и груб, но отстояващ позицията на фермера. Нашата среща се състоя в неговия дом. Разбирайте, долепен до къшлата, в която се отглеждат овцете. Може би, единственото предимство е, че животновъдния обект се намира на Сливенските минерални бани.
Преди 28 г Юри решава да стане животновъд. Дотогава работи като гравьор в известният завод за кристал в Сливен. Всъщност, има някакво призвание – в началото ваяш чаши, след това правиш селекция. Нея съвсем правилно, може да я сложим към изкуствата.
Закупува няколко десетки овце, по време на ликвидацията на АПК и полека лека, чрез собствено възпроизводство на стадото, овцете-майки достига 150. Започва с овце млечно направление, един от първите, е който използват кочове от породата Асаф. Непрекъснатите гимнастики с цените на овчето мляко, и големите изисквания, които имат млечните овце, го принуждават, преди десетина години да продаде тези овце и да закупи 110 бр овце от Каракачанската порода. Става член на Асоциацията отговаряща за тази порода с Председател Бойко Стоянов. Направен е преглед на стадото, осигурени са му добри кочове от най-добрите стада на породата, за да се стигне до днешния ден. Стадото вече наброява 270 овце – типични за породата.
Ще ги увелича още малко, ще направя още едно стадо. Имам един работник от ромски произход. Осигурил съм му жилище, работа, бонуси, разходите от битов характер ги поемам аз. Единадесет парчета са. Момчето му стана на 18 години и правя едно стадо и за него. След няколко месеца  ще правим две сватби – на първата ще вземе булката, а при втората му поверявам новото стадо. Имам празен обор, защо да не го напълня с животни, а и така ще осигуря още едно, две работни места.
За породата какво да Ви кажа. Откакто ги гледам тези каракачанки се родих. Паша, паша и пак паша. Да не мислите кой знае какви пасища имам – само 400 декара за над 300 животни. Добре, че наблизо има пусти терени. Моят дом е тука, до обора. Имам си вече отработен план, за управление на фермата. Провеждам по-ранно заплождане. Така че, в края на октомври, идват и първите агнета.
Страшна порода. Овцете се агнят по всяко време, и където е. Агнето, след един час, е готово да последва майката. На петия-шестия ден след раждането, е на пасището. Вечер могат да спят в къшлата, но те си спят на двора, дори и през зимата. Пашата, макар и оскъдна, овцете си намират какво да хапнат. И камъните обръщат да откъснат тревичката.
През най-суровите зимни дн,и и преди и малко след оагването, давам и малки количества концентриран фураж. Ливадното сено обаче върви на воля. Има и такива агнета, които се разболяват, но това си е естествения отпад. Нали затова ги водят аборигенни, да са по-близо да природата, и при естествените условия на отглеждане. Правя всичко възможно, от овца да реализирам агне, и го правя. Водим селекция, както за типизиране на стадото по отношение на породата, така и за подобряване на някои продуктивни показатели.
Доволен съм. Успях след повече от двадесет години работа в този тежък сектор да я подредя. Ветеринарния ми лекар си знае работата. Обезпаризитяване, ваксинации всичко навреме. Кръвни проби на кочовете преди кампанията, и след завършването, и е закон. Ливадното сено вече пета година ми доставят от Нейково. Не се налага въобще да проверявам качеството, всичко е точно. За концентрирания фураж няма проблем. Наблизо до фермата има три фуражни завода. За селекцията се грижи асоциацията. След няколко дни идва Бойко Стоянов да заделяме ремонта.
По отношение на по-големите неща. Ами трябва да ни се помага, а от нас да искат да произвеждаме. Субсидиите, малки или големи, трябва да ги получаваме навреме, и то когато ни трябват. Също така, трябва да  знаем предварително какво представляват, като сума. Все пак трябва да си правим бизнес план за годината.
Не мога да се примера и с ниската цена на овчето мляко. Аз не завися от този показател, ама нали колегите трябва да го изпълняват. Съгласете се, но 1.1 лв е ниска цена за кг овче мляко. Поне така се носи в пространството, че е цената на млякото. Още по-лошо е, че някъде не искат и да изкупуват такова мляко.
Пълен провал са и преговорите за износа на агнета за Турция. Едно време Бисер Чилингиров ни пълнеше главите, че агнетата заминават за Катар и Хърватска. Сега Бойко Синапов пък ни уверяваше, че заминават за Турция. В крайна сметка агнетата останах в България и добре, че сега Великден бе изтеглен напред и имаше по-малко готови агнета, и не можаха изкупвачите да ни рекетират.
Цената на дребно беше добра, но на едро стигна, поне в нашия район максимум пет лева.  
Аз съм безкомпромисен към несвършената работа, от някой на който му плащат. Синапов не си е свършил работата, и да си отива откъдето е дошъл. Ще сложим нов съветник на министъра. Може би, и тук е грешката, че тези съветници се назначават от министрите, което означава, че те са техни служители, и само правят пиар, че животновъдите имат представител. Има нещо грешно в тази схема. Вече не ходя на сбирките, оставих на по младите да се борят“.

Това са НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА при мене. Лягане при овцете. Ставане сутрин рано с тях. След това на пасището пак с тях, от там зареждане със сено и зърно, оказване помощ на някоя дзвиска при раждането и така ден за ден , до края на света. Само да не помислите,че и вечер си лягам при тях. Имам си много добра и хубава жена и щом и тя живее с мен на фермата, значи се разбираме много добре. На колегите пожелавам повече агнета, мляко и високи цени.

Овцевъд & Козевъд

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук