Тавро при кочовете

0

След публикуване на наша статия

„Студено маркиране”

Г-н Цветомир Найденов ни зададе следния въпро – Бихте ли ни казали нещо повече за таврирането при овцете.

г-н Михайлов отговаря:

Най-напред искам да стане ясно на читателите на Овцевъд & Козевъд  какво се „крие” зад думата тавро.
Съгласно Уикипедиата – Тавро се нарича траен изкуствено създаден белег на домашно животно с цел неговото разпознаване. Процеса на поставяне на тавро се нарича тавриране. Най-често тавро се поставя на коне и говеда и се извършва върху открити части на тялото, и по-рядко върху копитата и рогата. То представлява комбинация от числа, букви или символ.
Съществуват няколко метода за тавриране: Един от тези методи е тавриране на рога и копита. При този метод обикновено се използва нажежен уред, който се допира до повърхността. Не всички индивиди от даден вид имат рога, и не може да се разчита на пълно тавриране при този метод.

Отговора на въпроса на г-н Найденов е, че при овцете се таврират само мъжките животни – кочове.
Как на практика става това. Таврото се извършва върху рогата на кочлета на възраст една година и половина, когато растежа на рогата вече е завършил. Обикновенно се пали огън в една ръчна, метална количка и в него се поставя таврото. Това са метални пръчки с дължина 40-50см, на единя край имат дървена дръжка, а на другия плътно метално парче, върху което на струг е изработен номера. Обикновенно от 0 до 9. След като се нагреят добре металните накрайници, коча  се фиксира от двама работника, а третия хваща главата на коча. Тук става дума за кочлета над 100 кг от породите с рога – тънкорунните и цигайските. След това се избира най-подходящото място на рога – да е равна повърхноста и да има видимост след това.
Взема се таврото и нажежения накраиник се поставя върху рога.  Съприкосновението продължава няколко секунди, като се гледа номера добре да се отбележи върху рога. Внимава се, да не се пробие рога, и да не стигне до мека тъкан, защото може да има усложнения след това. Също така, се внимава да не се изгорят ушите или носа и лицето на коча.
Всъщност то си е направо борба. Обикновенно номерата излизат в кафяв цвят от изгореното, което след няколко седмици се изчиства и остава чист номер. Обикновенно се поставя на десния рог индивидуалния номер от четири цифри от ляво на дясно. В сегашно време, почти не се извършва тавро, защото нямаме голямо производство на кочове от породите с рога.
За времето което ви говоря, само в Сливенски окръг произвеждахме годишно 1000 коча от Кавказката, Тракийската тънкорунна, Цигай и Родопски  цигай породи. Така че, голямо тавриране падаше. Кочовете обикновенно ги гледахме в отделни стада и се пръскаха само по време на осеменяването. Беше голямо улеснение за всички. Ушите обикновенно при тези породи са малки, криеха се под рогата и да разчиташ на татуираните номера си беше направо мъка. Имах един гледач на кочове – бай Йорго, знаеше всички номера наизус. Само да му кажеш номера и вадеше коча. И кочовете познаваше. Мисля, че успях да отговоря на въпроса на вашия читател.

Овцевъд & Козевъд

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук