На живо – Как отглеждахме агнета в батерии

0

В разгара сме на агнилната кампания и ще ви разкажа как се водеше борба за оцеляване на всяко родено агне. Сега пак някой ще кажат, че ви разказвам басни, пътеписи или преразкази. Но ако човек може да анализира, може и да има полза от прочетеното.
В началото на осемдесетте години, вечно търсещия новости, академик Цено Хинковски ни събра в Плевен, и каза почваме да отглеждаме агнета в батерии. Доста държави бяха луднали по тази новост. В това число със сигурност бяха Франция и Германия. Тогава на България и трябваха агнета, защото сега продължаваме „битката”за пазари, а тогава се чудехме как да изпълним поръчките.
Ноември излезе разпореждане от най-високо място, за създаване депо с клетки във всеки АПК. Това означаваше, колкото общини има окръга, толкова и АПК-та  имаше.
Ноември месец ме извика секретаря по Селско стопанство от ОКП, и ми постави задача да се сформират 7 депа в окръга, без Котел. Там овцете бяха с ниска плодовитост. Клетките поръчахме в гр.Средец – по 20 за всяко АПК. Началото трябваше да поставим в с.Пет могили, Новозагорско и да разберем слабите страни на технологията. В екипа бе включен и професор Иван Маджаров, единствения за него време специалист по стреса. Възпитаник на Съветската и Френска школа. Изключително ерудиран учен. Това което ще ви кажа сега, може би е по интересно от агнетата, защото вие сте на ти с агненето. Професора пристигна с 8 броя багажи, от които трите бяха много ценни и ги сваляхме много внимателно от влака. Първото беше една туба с вода от софийската баня, защото направил справка, че водата в селото не е добра. Второто беше кашон с книги, и третото беше една 20 кг кутия с лак за яхти, която я беше взел от строежа на НДК, за да боядисаме клетките. Отиваме в селото /бяха ни запазили стая в една селска къща/.  Тогава хората живееха в така наречените летни кухни, а стаите в къщата подредени, нагласени стояха празни. Селянката ни заведе в стаята,  голяма чиста с нафтова печка. Професора, като видя печката извади един термометър, пиронче и чук и каза – Аз живея на температура от 20 градуса, трябва да следа и контролирам печката.
Каза и заби пирона и сложи термометъра. След това извади един календар, удари още един пирон и сложи и него на стената – Обичам предварително да си организирам нещата, каза на жената. След това извади портрета на Есенин, и каза:- Това ми е любимия поет. И започна да рецитира едно негово стихотворение на руски, и заби поредното пиронче в стената.
Жената не можа да издържи повече, подкосиха и се краката и седна на леглото. На другия ден започнахме оборудването на халето. Клетките монтирани, наредени, боядисани с лака от НДК, поилките, бибероните, яйцата всичко готово.
Една батерия се състои от 18 клетки (по 9 в два срещуположни реда), поставени на метални стойки. Батерията е дълга 2 м, широка 1,4 м и висока 1,2 м, а индивидуалната клетка е дълга 70 см и широка 22 см. Трябваха ни обаче два големи варела за дезинфекция. Отидохме при механиците, те правеха един комбайн, и никой не ни обръща внимание, а агнетата идват след няколко дни.  Два дни само чакаме. На третия професора бръкна в кашона с книги взема нещо и каза –  Идвай сега ще оправим всичко.
Отиваме при първия механик ,и го пита ще направим ли варела. Той си пуши цигарата и отвръща – Имам много работа. Тогава професора му показва едно списание /което беше взел от кашона/ оня го погледна само, подскочи и каза:- Давай го, почвам. Приближих се и видях, че това е списанието „Плейбой” донесено от Франция.
Тогава бяха забранени такива неща, да се показват на бял свят. Варела беше готов до вечерта.
На другия ден отиваме да поръчваме втория варел, и носим още едно списание. Механиците като ни видяха, подскочиха и взеха да питат – Имате ли някаква работа да ви свършим.
На следващия ден събрахме бригадирите на овцефермите и им обяснихме, че агнетата които ще изпращат в депото, поне три-четири дни трябва да са бозали от майката, да се изпращат жизнени агнета, ако се появи някакво заболяване във фермата, да се спрат доставките.
Оборудвахме и един жук за събиране на агнетата. Ясно беше, че щяха да се товарят за депото агнета от маломлечни майки, близнаци и колкото и малко да са такива на умрели майки.
В този комплекс се отглеждаха на 12000 овце. Плодовитостта им  беше 120 – 130 агнета и съвсем нормално беше да се спасят 500-600 агнета за комплекса. С други думи да се заредят два пъти наличните 20 клетки с по 18 места всяка от тях. Имаше технология, с която бяхме много добре запознати, и работехме по нея.
Първите агнета пристигнаха без проблемно. В помещението имаше печка и подържахме необходимата температура. Храненето беше с краве мляко. То нямаше и млекозаместител за агнета тогава. Слагахме по едно яйце на литър и една лъжица или две, забравил съм вече, захар. Краве мляко колкото искаш, депото ни беше в района на кравефермата. Освен това цената никаква. Имаше и надлъгване разбира се. Гледачките направиха големи дупки на бибероните, вместо двете пресечени цепки. Използвахме също и детски биберони.
След като се напълниха клетките, се наложи да направим и на земята няколко бокса за по десетина агнета. Там ги хранехме, с биберони монтирани на кофа с шлауфки. За водата може да се използват дори и свински поилки – за малките прасенца. А големите са подходящи също за овцете. Това го казвам от личен опит. За да не разпилявате вода може и това.  В крайна сметка, всичко се получи както бе планирано. Спасени бяха около 300 агнета.
За разходите нищо не мога да кажа, защото тогава идеята беше водеща /може би и заповедта на партията/. Разбира се, не във всички депа резултатите бяха добри. Имаше и провали. Те се получаваха обаче в края на зимата, когато се затопляше времето. Имахме и заболяване от заразна ектима/ утре качваме история на заболяването/

В памет на професор Маджаров, бих искал да напиша и няколко реда и за неговия любим поет – Сергей Есенин. Още в младежките си години е признат за един от класиците на руската литература. И макар, че творчеството му основно е посветено на любовната лирика,  до 1965 г е било доста трудно да намериш някакви негови произведения в Русия. През 1922 г се жени за Айседора  Дънкан. Тя е жената, която е поставила началото на модерния танц в Европа.
Той е знаел само 20 думи на английски, но това не е попречело да изживеят две чудни години. Есенин е убит през 1925 г. Дънкън, загива две години по-късно, возейки се в колата на свой приятел, шала и  висял до колелото, в което се оплита,  и  я задушава. Публикуваме и едно стихотворение, близо до селския бит.

Ще тръгна, смирен като послушник 

Ще тръгна, смирен като послушник,
а може – белобрад бедняк,
в полето край брезите чудни,
белеещи като варак.

Земята цяла ще премина
с попътна призрачна звезда,
повярвал в щастие на ближен
и в звънкащата ръж в бразда.

А утринта, с ръката росна,
отбрулва ябълки в зори.
Сеното окосено нося
и слушам пеещи коси.

И гледайки наоколо в междите,
на себе си говоря пак:
щастлив е, който тук се скита
с тояга и с торбичка хляб.

Щастлив е с радостта бедняшка,
без враг останал, без другар
върви по пътищата прашни
с молитва пред кръстци*-олтар.

1914

За О.К. -Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук