На живо: племенната работа в овцевъдството-началото

5

Отново без да ползвам никакви източници ще ви разкажа от първо лице какво се правеше по онова време по отношение селекцията при овцете.

На живо – история на овцевъдството

Всъщност тази дума – селекция, се употребяваше много по-малко от думата – племенна работа. Не случайно и първите служби по селекция, създадени някъде около 1956 г, са кръстени Инспекция по племенно дело. Във всеки окръг, по една инспекция с отдели по говедовъдство, овцевъдство, птицевъдство, свиневъдство и коневъдство. Няма да казвам магаревъдство, но в Сливенския район, в с.Любенова махала, имахме депо за мъжки разплодници – магарешки жребци с над 120 броя.
Във всеки отдел работеха зоотехници /разбирай по сегашно му зооинженери/, и техници – племенно дело. Зоотехниците водеха развъдните книги и картоните на кочовете, а техниците водеха първичната документация – тетрадките за контрола на живото тегло, агнилната кампания, стрижбата. Също така водеха и книгата за оагнянето.
Първичната информация, се даваше на зоотехниците, и те я разнасяха в родословните книги. Също така, се водеше и Държавна племенна книга, в която се записваха най-добрите екземпляри.
Един техник отговаряше за не повече от 3000 овце, а един зоотехник за 5-6000 овце-майки максимум. Тези хора, оказваха изключително голяма помощ във фермите, защото по време на агнилната кампания техниците посещаваха стадата през три дни. Маркираха веднага майчините номера на лявото ухо на агнето, и режеха опашките при тънкорунните породи на агнетата за разплод. Грешка нямаше как да стане. След това, вече със зоотехника, отбиваха агнетата и сформираха ремонта. По време на стрижбата се присъстваше и изтегляха руната на дзвиските, овцете на първо агне и кочовете. За живото тегло също – при отбиване, на девет месеца, на 18 месеца, на две години и половина. Дзвиски и овце майки на първо агне се бонитираха всяка година. Случните планове се правеха отново от тези специалисти, като те участваха активно по време на организацията на кампанията – подготовка на кочовете, преценка на спермата, а понякога и осеменяваха.
Кочопроизводството беше оставено почти изцяло в техни ръце. От стопанствата се изискваше само да осигуряват добро хранене и гледане. Ако някой си мисли, че нямаше контрол, просто се лъже. От централата се извършваха проверки, но проверките, които извършваха от Държавен и партиен контрол, си бяха доста страховити – на ниво, сегашните кръстосани проверки.
Другите проверяващи, може да се каже, бяха Станциите за преценка на кочовете по собствена продуктивност. Такива имаше четири или пет  в страната. С тези, които работехме, директорите им бяха направи „лъвове” в занаята. Димитър Георгиев е все още на „терена” – той беше директор на плевенската станция за млечното направление. Другата станция беше в Ямбол – тънкорунно направление с директор Димитър Койчев, в Ловеч – цигай с директор Стоян Ценков, в Шумен Наско  Стаматов -страхотен професионалист. В тези станции най-напред се даваха проби вълна от всеки коч, а също и на „проекто” кочлетата. За бонитировката, резултатите трябваше да са налице, и комисията да ги използва по време на оценката. След това се даваха и проби от женските животни. Накрая се изпращаха и книгите, от които да се вземат данните и определят най-добрите животни, тези които ще влязат в ДПК, тези които ще отпаднат и разбира се, да се определят кочовете подобрители, което си беше и най-важното от всичко това.

Не е необходимо да се казва, че всички предложени за брак животни от селекционерите, отпадаха от стадото. По същия начин се процедираше  с тези животни, които ще влязат в стадото, и те се определяха от селекционерите.
Сега ситуацията е по-друга. Животните си имат едноличен собственик, той решава какво ще стане с животните, но ще е добре, ако селекционера направи всичко, както трябва, да се вслушва в съветите им. Забравих да кажа, че почти всички зоотехници в овцевъдството, бяха изкарали едногодишна школа за бонитьори. Доста по-късно такива школи направиха говедовъдите и изкуственото осеменяване. Все пак си е голям плюс това за специалистите. От кой ще се учат сега младите специалисти. Доколкото знам са пръснати по един в различни райони. С кой ще коментират новите неща, кой ще им ги каже, кой ще им каже, какво става по света.
Всъщност то се вижда и от настоящето. Все още се пише на хартиен носител, няма програми за обработката на данни. Ако има, то всяка си е сама за нея, като самотния воин.
Как ще сравняваме данните на различните асоциации, как ще се правят обобщени справки. Никой не знае, и май не иска и да знае. По онова време, от което трябва да изтискаме и вземем най-доброто, на всеки три месеца излизаше Бюлетин със справки за всички ферми под контрол – за всички показатели. Последния Бюлетин даваше и класация на фермите по продуктивност. Сега пак се правят справки. Обикновено с номерата на животните, и големият проблем е, колко ще влязат за субсидия, и колко няма да влязат. Какво са дали животните, никой не го интерисува. Направо си е „смях в рай” безконечните спорове, дали литрите да са 70 или 90. Дали плодовитостта да е 0.4 или 0.5 при говедата.
Племенната работа се водеше на две нива – т.н А контрола-там се правеше именно това, което прочетохте и на ниво Б контрола. Втората контрола се водеше в самите стопанства, от назначени от тях специалисти. Водеха се също книги и записи и същите се предаваха в ИПД, където се изготвяха справките. Не мога да ви кажа сега точно, колко овце се контролираха за страната, но в Сливенски окръг, от отглежданите около 150 000 бр овце майки, в А контрола бяха около 25 000 овце и поне още 70 000 на ниво Б контрола.
Всъщност това беше и селекционната пирамида. Върха на пирамидата, бяха няколко стада, от които се произвеждаха кочовете, под него бяха тези 24-25000 овце от племенната част, следваха възпроизводителните стада, със своите 70 000 бр. и най-отдолу стоковите. На теория ще дадете оценка шест.
Сега като ви кажа, че това не беше само структура на теория, а действаща структура, ще кажете седем. От първите два „етажа” племенни и кочпроизводни стада, се осигуряваше известно количество разплоден материал, за възпроизводителните. Например в Новозагорско  едно стадо от 1000 майки осигуряваше 250 бр агнета за собствен ремонт, и още сто за възпроизводителните стада. Те пък, от своя страна осигуряваха женски разплодни агнета за най-долната категория – стоковите. Някоий може да не повярва, но така си беше.
В края на седемдесетте години на миналия век, имаше споразумение в рамките на СИВ, България да изнася шилета от тънкорунни породи и съответно да получава по една бременна юница от „Черношарена” порода, или от известния тогава генотип 30. Изнасяш седем шилета на девет месечна възрас,т получаваш една юница. Тогава от елитните наши стада в Новозагорско и Сливенско, изнасяхме по сто-сто и петдесет агнета срещу юници. И това не бяха агнета от ремонта, а т.н тогава агнета втора ръка. Разбира се полски експерти си ги избираха.

Ами това правеха тогавашните селекционери. Нищо забелижително, нищо парадиращо, нищо хвалебствено. Просто си вършеха работата. Че са я свършили добре , доказателствата са тогавашните Бюлетини за продуктивността на овцете.

За овцевъд и козевъд написа: Михаил Михайлов

5 КОМЕНТАРИ

  1. В момента всичко е на принципа “и сам войнът е войн” разликата е че повечето “войни” нямат и ниво ефеейтор

  2. По “онова време”, аз бях дете, но съм израстнал по фермите, и съм слушал, гледал и т.н. Тогава, по “онова лошото време”, в България имаше 12 000 000 дребни преживни, със сигурност повече, защото имаше едно постановление, по което беше разрешен определен брой “заден двор – частни”, но бяха повече, отколкото се декларираха. Имаше и много повече хора по селата ….. та цифрата набъбна МНОГО …. да не кажа, че са били почти 15 – 16 млн.?! Поляните и хълмовете на България трябва да гъмжат от овце, кози и говеда за месо, но уви. Ние сме зърнопроизводители и износители, лошо няма, но реално ние сме ИДИОТИ, които изнасят суровина БЕЗ допълнителна добавена стойност!!! Стойността се добавя от животновъдство, превръщането на зърното във фураж, месо- и млекопреработвателни предприятия, които добавят стойност, данъци за бюджета, печалба и работни места. Просто е като гъбена чорба! Какво прави “държавата”! Ходят бивши министри до обещават 5 000 000 агнета на Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ ……….. ??? При 1 200 000 овце?! Аз ли да родя остатъка от агнетата! ?Животновъдите години наред ходят по мъките и се борят с “вятърни мелници” за пасища, субсидии, хартийки, бюрокрация ….. и подобни глупости. Това е гавра, абсолютна подигравка и лаладжийство! Ако постигнем това, което е било преди 30 години, да им пикам и на субсидиите, на “де минимис” простотиите и всичко! Хората искат и помнят българските агнета и шилета, не замразените пластмаси от Австралия, Нова Зеландия и Марс.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук