На живо – история на овцевъдството

2

Овцевъд и козевъд (О.К): По повод излизането на новият сайт за животновъдите, www.ovci-kozi.com, Овцевъд и козевъд (О.К), се обърна към г- н Михайлов  – като към специалист-овцевъд, работил дълги години  в  ИАСРЖ – Сливен, където овцевъдството бе едно от най-развитите в България, и се произвеждаха много кочове от четирите найразпространени породи овце за онова време.
Помолихме г-н М.Михайлов, да изкаже новогодишните си пожелания, към сегашните овцевъди на България.

М.Михайлов : – Бих искал само да допълня въпроса ви, че в Сливенски окръг се произвеждаха също и над 150 бр пръчлета. Нали сайта е и за козевъдите. Така че, всичко което пожелая на едните, важи и за другите колеги.
Бих ви предложил да избягаме от традиционните клишета преди празниците, които в повечето случаи са за да се убие номера и ,  които ги пожелава си казва,  пак ги излъгах, тези пък дето го слушат си викат -този пък си мисли, че му вярваме.

На живо: племенната работа в овцевъдството-началото

Ето защо ви предлагам, да кажа няколко думи за миналото, без да ползвам записки, това което си спомням и то ще е най-достоверно. Е, за да  сме в крак с новото време  и аз натиснах Гугъл и взех две интересни изречения от там. Все пак да си осигуря комфорт да не навикват читателите – този пише глупости.
Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, ще бъдеш знаещ и ще отговаряш на малките деца и простите хора, но ще се срамуваш ,ако не можеш да отговориш на въпросите. Какво представлява човекът без своите спомени? Той е лишен от опита на вече преживяното и обречен да започва всеки път отначало”. 

След като свърших с приамбюла, в стил казвам ти дъще сещай се снахо, да кажем няколко думи за нещата, които се случиха в нашето овцевъдство през последните петдесет години.
След завършването на колективизацията-разбирай национализацията на животните и започване отглеждането им в ТКЗС, започва и новата развъдна политика в нашето овцевъдство.
Завръща се от СССР академик Рада Балевска, възприела руската школа за селекция. Сформира отличен екип от учени овцевъди, повечето възпитаници на руската школа- проф. Райчев, проф. Лазарина Михайлова, проф. Веско Лазаров, проф. Георги Ралчев, проф. Димитър Танев и др. разбира се, и с голямата помощ на Партията, се реализира и селекционната програма в страната. Започва се поглъщателно кръстосване на всички наши тогавашни знайни и незнайни породи. Разбира се, използват се кочове от породите Кавказка, Асканийска и Ставрополска за равнинните райони. Цигай и по-късно Сверокавказка за предпланината и планината. Не са забравени Каракулската и Романовска порода.

Ако някой си мисли, че това кръстосване ставаше безразборно жестоко се лъже. Имаше програма, имаше изпълнители, имаше контрольори, които не си поплюваха, а наказваха жестоко. Внедри се изкуственото осеменяване, имаше ентусиазъм и вяра в хората за бляскавото бъдеще по онова време. Резултатите не закъсняха. За много кратък период от време, от нашите стари породи не остана нищо. Сега ги изсмукахме от пръстите си, защо, знаем всички. Продуктивността на овцете се подобри изключително много. Започнахме да съперничим дори на австралийците в някои наши стада.
Научните институти също допринесоха много, защото произвеждаха разплоден материал, а научните им звена водеха ползотворна битка с университетите. Много известни наши овцевъди работеха там. Ангел Стоянов, Добри Добрев, Яко Кацаров, Иван Бошнаков. Инспекцията по племенно дело, която тогава отговаряше за селекцията,  също изгради работещи екипи в регионите. Също така отлични селекционери работеха и в аграрните комплекси – зооинженерите – Христо Караджов, Иван Омайников и Тодор Стойков.

За тяхната подготовка голяма роля изигра и съществуващата тогава Бонитьорска школа, създадена по идея на академик Балевски. Всъщност, тази голяма и разнородна машина /нали разнообразието играе важна роля в селекцията – и тук бе спазен този принцип/, изигра своята положителна роля и вече през 1974г имахме доста прилично овцевъдство.
Тогава на хоризонта се появи академик Цено Хинковски, който си беше новатор, американски възпитаник, което означава и добър бизнесмен. На бърза ръка /разбира се, пак под крилато на Партията/ , се внедри хибридизацията, създадоха се млечните стада плод на нея. Внедри се батерийното отглеждане на агнета. Изградиха се стотици доилни зали за овце и то снабдени с техника на Алфа Лавал.Опита се използването на Романовската порода и Финския ландрас за увеличаване на поголовието. Наблегна се месодайното овцевъдство – внесоха се овце от Франция. От Германия се внесоха породите от Мерино лангволе, подобна на Северокавказката порода и Източно фрезийската. Лично академика избра кочовете от Австралийски меринос. Всичко това беше подплатено с голям износ на агнета за Гърция, Италия и Близкия Изток. Публична тайна е, че завода за Елки в Силистра основно е финансиран от приходите получени от продажбата на наше овче сирене.

Академик Хинковски натисна и за подобряването на пасищата. Института в Троян дори бе предложен за Балкански институт. Новата генерация учени, които все още са на терена излязоха на „сцената”- проф. Иван Станков, проф.Светозар Тянков, проф.Десимир Неделчев, проф.Дойчо Димов, проф. Емилия Райчева, проф. Иван Цочев,проф. Радослав Славов,проф Стайка Лалева, проф. Георги Димов, доц. Димитър Панайотов. Сигурно съм забравил някой.
И ако си мислите, че съм изтървал проф. Илия Димитров просто се лъжете. С него ни свързва едноседмично „заточение” в една вила на Партията, където имаше всички екстри, но трябваше да изготвим програма за отглеждане на 15 млн. овце. Сега доколкото си спомням имаме около един милион овце. При този потенциал от наука, добри животновъди, знаещи и можещи ръководители нещата се получаваха и през средата на осемдесетте години на миналия век твърдо може да се каже, че  са били златните години за нашето овцевъдство. Сега условията са съвсем други, към които трябва много бързо да се адаптират всички, за да се очакват  успехи.
Всъщност в този разказ се крие и  моето пожелание към настоящите овцевъди. Който го разбере добре, който не, може ще духа курбана.

Благодарихме на г-н Михайлов за пожеланията, и се разбрахме,  да ни изпраща материали, свързан с миналото на овцевъдството, защото историята – това е паметта на човечеството.

Обръщаме се, и към всички съпричастни към темата колеги, с най-голямо удоволствие, ще публикуваме вашите спомени, вашите разкази, вашите знания. И всичко, в името на нашето овцевъдство, в помощ на онези български чобани, които в тези трудни години, с гордост съхраняват, една  традиционална българска професия.

Овцевъд & Козевъд

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Овцевъд & Козевъд !

 

2 КОМЕНТАРИ

  1. “Влаковете, драги господине, ако се движат в тази посока, не се движат напред. Движат се назад. Като наблъскаш 30 000 ударнички не се изхранва народ. Така се разболява. Гордостта идва преди падението, казал го е Господ. Ако ти ще гледаш живи същества, като бездушни цистерни, това и ще получиш. Намирам непрекъснатите Ви опити да подронвате трудолюбието и всеотдайноста на малките, за да прокарате идеята за окрупнелите, за отблъскваща. България е малка, планинска, полска, морска. Ако наистина ви пукаше, имаме всички предпоставки да цъвтим. Но кого заблуждаваме? Едни хора взеха една страхотна страна и си е разделиха. Никой не ви вярва на гербаджийските бръщолевеници вече.”

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук